Основни заболявания

Основни заболявания:
Катаракта | Клепачи | Очни тумори | Рефрактивни аномалии | Роговица | Ретинопатия | Отлепване на ретината

Катаракта – често задавани въпроси

 

1.Какво е катаракта?

Катаракта („перде”) – това са помътнени зони в собствената леща на окото (нормално прозрачна структура, която фокусира светлинните лъчи върху светлочувствителната ретина на окото). Това помътняване се образува поради абнормалното групиране на определени протеини в лещата, като пречи или блокира нормалното преминаване на светлинните лъчи и съответно води до замъгляване на зрението.

Лекарите разделят катарактите на нуклеарни, кортикални и задни субкапсуларни.

В повечето случаи карактите са свързани с възрастта, като започват образуването си на 50-, 60-годишна възраст. В други случаи катарактите се дължат на очна травма, дългогодишен диабет, лечение с кортикостероиди или радиация.

При децата, катарактата може да бъде вродена, настъпваща в резултат на инфекция по време на бременността, най-често с токсоплазмоза, цитомегаловирус, рубеола, херпес симплекс или сифилис. При бебета и деца, катарактата може да бъде и симптом на метаболитно заболяване.

Катарактата е една от водещите причини за намаляване на зрението в популацията, но все още няма категорични данни за факторите, които я причиняват.

Катаракта

2.Какви са симптомите на катарактата?

  • Катарактата не причинява зачервяване, болка или сълзене.
  • Може да имате усещането за замъглено виждане, двойно виждане. Може да сменяте често очилата си, но всъщност зрението да не се подобрява съществено.
  • Да започнете да виждате по-добре на близо, дори да нямате нужда от очила за четене.
  • Възможно е цветовете изглеждат по-бледи.

Катаракта 2

3.Как да предотвратя появата на катарактата?

Като цяло няма възможност за превенция на катарактата, свързана с възрастта.

Пациентите със захарен диабет, могат да намалят риска от развитие на „перде”, като стриктно контролират нивата на кръвната си захар.

За да предотвратят развитието на инфекциозно-свързани вродени катаракти, бременните жени трябва редовно да посещават женска консултация.

4. Лечение

Катаракталната хирургия почти никога не е спешна хирургия. Решението за операция, зависи от степента, в която е намаляло вашето зрение.

Въпреки, че някои от пациентите с катаракта забелязват подобрение на зрението със смяна на очилата, с лупи или на по-силно осветление, единственият начин за лечение на „перде” е оперативният. Ако заболяването засяга и двете очи едновременно, операциите се извършват задължително последователно, като решението кое око да се оперира първо, се взема от лекуващия Ви офталмолог.

Има две техники за отстраняване на помътнялата леща:

- Екстракапсулна – премахва се ядрото на лещата като се оставя задната капсула, върху която след това се поставя изкуствената леща. Недостатъците при тази техника са, че е необходим по-голям оператовен разрез, налага се поставянето на шев и често се наблюдава следоперативен астигматизъм.

Катаракта 3

- Факоемулсификация- с ултразвук се отстранява ядрото на лещата, при което се налага по-малък разрез, не се налагат шевове и следоперативния астигматизъм е сведен до минимум.

Катаракта 4

5. Каква леща да избера?

Лещите биват сгъваеми и несгъваеми, от което зависи и големината на оперативния разрез. Те не се подменят, веднъж сложена- изкуствената леща остава за цял живот. Изборът на най-подходящата за Вас леща, се прави от Вашият офталмолог.

6. Може ли катарактата да се появи отново?

Не! Ако забележите отново намаление на зрението, най-вероятно се касае за „вторична катаракта”, което е уплътняване на останалата задна капсула на лещата и се отстранява с кратка манипулация с лазер.

Начало

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КЛЕПАЧИТЕ

Клепачите са част от придатъчния апарат на окото. Те покриват очната ябълка и я предпазват от изсушаване, силна светлина и попадане на чужди тела. Причините за възникналите заболявания на клепачите могат да бъдат от различен характер – алергии, травми, възпаления, тумори и др.

От какво се оплаквам? или Кои са най-честите симтоми?

Ако почувствате сърбеж, подуване на клепачите, парене, сълзене, сухота и окото е зачервено, то най-вероятната причина е алергия.

Възпалителните заболявания обичайно протичат с болка, локален оток и зачервяване на клепачите. Зад хроничния сърбеж, парене, глождене и зачервявяне на мигления ръб или често повтарящи се възпаления може да се крие проблем със зрението изискващ изписването на диоптрични очила, алергии към козметични продукти или вредности на работното място.

Често клепачите не се засягат изолирано, а в болестния процес се въвличат конюнктивата и роговицата.

Зад трудно зарастващи рани или новопоявили се и нарастващи възли по повърхността на клепача, може да се крие туморен процес.

Падането на клепача може да е симптом на сериозно системно заболяване с неврологичен, съдов, инфекциозен или травматичен произход.

Какво да предприема?

Необходимо е да потърсите професионална помощ от очен лекар без отлагане. Само той може правилно да диагностицира заболяването Ви и да назначи адекватна терапия. След обстоен преглед ще даде заключение дали се налага медикаментозно лечение или хирургична интервенция.

Добрият специалист ще ви даде съвети за правилния режим на работа и профилктика на очните заболявания.

Начало

Очни тумори

 

Какво е тумор?

С този термин се означава маса с промяна във вида и формата на тъканите от които произхожда.Туморите биват доброкачествени и злокачествени.

Доброкачествените не се разпространяват в околните тъкани и не дават далечни метастази.Злокачествените тумори прорастват в околните тъкани и могат да дадат далечни метастази.С думата „рак” се означават само злокачествените тумори.

Очните тумори могат да обхванат всички части на окото-клепачи,околоочните меки тъкани и кости,както и всички обвивки на самото око.

Тумори на клепачите

От доброкачествените тумори най-често се срещат кисти, невуси, папиломи, фиброми, кератокантоми и хемангиоми. Повечето от тях не инвазират, но кератокантомите и папиломите могат да покажат тенденция към малигнизация.

От злокачествените тумори на клепачите най-често се среща базалноклетъчен карцином(80-90% от случаите), сквамозноклетъчен карцином, малигнен меланом, карцином на мастните жлези и сарком на Капоши.

Базалноклетъчния карцином е локален тумор, който не метастазира и обичайно засяга долния клепач. Сквамозноклетъчния карцином и карциномът на мастните жлези метастазират и мното често имат фатален край.

Меланомите могат да се проявят по различен начин и да имат различна прогноза.

Тумори на конюнктивата

Към тях се отнасят епителната меланоза,окулодермалната меланоза, невусите, малигнения меланом.

Тумори на орбитата

От доброкачествените тумори най-чести са дермоидните и липодермоидните кисти, вариците, хемангиомите и лимфангиомите. Внимание заслужават капилярните хемангиоми при деца, тъй като могат да доведат до тежки увреждания и амблиопия. Капилярните хемангиоми регресират спонтанно до 7-годишна възраст, но при риск от компресия на зрителния нерв или амблиопия поради механична птоза се налага лечение.

Злокачествените тумори на орбитата могат да бъдат първични и метастатични. От първичните тумори най-бързо прогресиращ е рабдомиосаркомът,който засяга деца и може да имитира възпаление.

Особен тумор на орбитата е плеоморфният аденом на слъзната жлеза. Той е бенигнен тумор с много висок малигнен потенциал.

Орбитата може да бъде поразена от различни метастатични тумори,като това са най-често тумори на млечната жлеза при жените и тумори на белите дробове и простатата при мъжете.

Сериозна заплаха за зрението, а в някои случаи и за живота на болния са вътреочните тумори. Тези лезии могат да избутат очните структури и да нарушат прозрачните очни среди. От вътреочните тумори най-сериозен проблем е малигнения меланом, който е най-честият първичен вътреочен тумор. Обикновено е едностранен. Засяга зрялата възраст и еднакво двата пола. Локализира се в увеятя, като най-често в хориоидеята, следва в цилиарното тяло и най-рядко в ириса.

При деца най-опасен е ретинобластома,който се развива до 5 година от живота. В 40% от случаите е двустранен, наследствен. Туморът е с бял цвят и затова родителите го забелязват нощно време като бяла зеница.Вечер физиологично зениците са широки и туморът рефлектирайки светлината, ”свети”. Друг симптом е кривогледството.Окото с ретинобластом, ангажиращ макулата не участва в двуочното зрение и се отклонява. При всяко кривогледство или бяла зеница, детето трябва да се насочва за преглед от офталмолог.

При всички тумори от голямо значение е ранната диагностика.

Лечениeто на очните тумори зависи от типа и стадия на заболяването.Може да включва: хирургично отстраняване, радио-терапия, лазер терапия, замразяване или химиотерапия.

Начало

Рефрактивни аномалии

Състоянието, при което човешкото око има нормална рефракция(способността на окото да пречупва и фокусира светлинните лъчи върху ретината) и вижда ясно, се нарича еметропия. Отклоненията се наричат аметропии. Аметропиите са три основни вида:

Аномалии
Аномалии
Аномалии
хиперметропия (далекогледство), миопия (късогледство) и астигматизъм и един подвид пресбиопия (старческо далекогледство).

Късогледство (миопия)

Късогледството (миопия) е рефракционна аномалия, при която отдалечените предмети се виждат неясно и размазано. Късогледият човек (миопът) не може или трудно фокусира обектите, когато те се намират на далечно разстояние. За разлика от тях близките обекти се виждат ясно.

Причини за възникване на късогледството:

При всички положения генетичните фактори играят съществена роля за настъпването и развитието на късогледството.

Безспорно значение имат и факторите на околната среда в периода на развитието на окото, т.е. до около 21-годишна възраст. Смята се, че съвременните условия на живот в затворени помещения и постоянното гледане на близо предразполагат окото към късогледство. В тези случаи то се приема като компенсаторна реакция на организма към постоянното фокусиране на близо и тогава се проявява с ниски диоптер. Ето защо при четене, писане или работа с компютър се препоръчва през определен интервал от време да се фокусират далечни предмети с цел почивка на акомоцията, особено при деца и ученици

Късогледството се развива до 21 годишна възраст, след което предно-задния диаметър на окото не нараства (освен в случаите на ексцесивна/малигнена миопия). Откриването на миопия на по-възрастен от 30 години човек може да бъде признак на заболяване на окото.

Миопията обикновено е резултат на по-дълъг предно-заден диаметър на очната ябълка. Това означава, че разстоянието между роговицата (прозрачното “стъкло”, покриващо отпред окото) и ретината (светлочувствителният слой в задната част на окото) е по-дълго от обикновено и изображенията се проектират пред ретината, а не върху нея, както е редно и затова образът е неясен.

В по-редки случаи късогледството се развива в резултат на разминаването между диаметъра на очната ябълка и способността на лещата на окото да пречупва светлината и да фокусира образа на далечните предмети на правилното място (върху ретината). Това отново води до изместване на образа, който проектира пред ретината, където не му е мястото.

Аномалии

Класификация на миопията

Според намалението на остротата на зрението и номера на диоптрите, необходими за коригиране на състоянието, се различават:

• Лека миопия: 0,25-4 диоптъра

• Средна миопия: 4-8 диоптъра

• Тежка миопия (малигнена или ексцесивна): над 8 диоптъра

• Ексцесивната миопия, както подсказва името й, често нараства с времето, дори след 20 годишна възраст.

Симптомите на късогледство могат да бъдат:

• Затруднено виждане на отдалечени обекти.

• Напрежение при гледане на отдалечени обекти

• Главоболие

А при деца:

• Лоши резултати в училище, което много често е първият признак при малки деца, които се страхуват да се оплачат от проблеми със зрението си

• Кривогледство

Кога и как се поставя диагноза?

За да се установи със сигурност, че се касае за късогледство, и в каква степен е неговата изява, трябва да се извърши преглед при лекар-специалист. В хода на прегледа лекарят ще провери последователно и поотделно зрението на двете очи, като предварително са поставени капки за разширяване на зеницата и циклоплегия (блокиране на акомодацията). След това се преминава към същинската диагностика, която най-често се извършва със зрителни таблици (субективен метод):

• Пациентът е отдалечен на точно 5 метра разстояние от таблицата (2,5 м с помощта на огледало). След което се закрива едното око и се проверява зрението на отвореното. Процедурата се повтаря и за другото око. По настоящем често се използват и прожекционни апарати вместо таблица. При малки деца и хора, които не могат да четат, лекарят трябва да се използва алтернативни таблици, които показват предмети или животни.

• Обективен метод за изследване на зрението се извършва чрез апарат, наречен авторефрактометър, който се използва най-вече за измерване на късогледството или далекогледството при малки деца или възрастни, които е възможно да симулират.
В България остротата на зрението се означава с десетична дроб и се измерва по формулата V=d/D, където V (Визус) e числената стойност на зрителната острота, d е разстоянието, на което ясно вижда пациентът, и D е разстоянието (в случая 5м), на което ясно вижда еметропът (човек без рефракционни аномалии). Например човек, който ясно вижда детайлите на предмет, разположен на 1м, и не вижда ясно предмети, разположени по-далеч, има визус 0,2, който се коригира с лещи с -1D.

След навършване на 21-годишна възраст късогледство обикновено не се влошава и съпътства човек до края на живота му.

Прoфилактика на късогледството

В повечето случаи, късогледство е свързано с наследствени фактори, които не могат да бъдат предотвратени.При четене, писане или работа с компютър се препоръчва гледането на далечни предмети с цел почивка на акомоционния апарат на окото, особено при деца и ученици.

Лечение на късогледството

Ако сте късоглед, едно от решенията е носенето на очила или контактни лещи. По този начин проблемът почти винаги се коригира изцяло. Очилата или контактните лещи за късогледство са разсейвателни, двойно-вдлъбнати,т.е. те са по-тънки в центъра и по-дебели по ръбовете. По този начин светлината се пречупва, така че гледаният образ да пада върху ретината.

Възможно е късогледството да се коригира посредством операция на очите. Хирургичните методи на лечение подобряват зрението на очите като намаляват предно-задния диаметър на окото или променят пречупвателната способност на окото. Най-популярните процедури са:

• LASIK (Laser In Situ Keratomileusis) – това е най-новият и предпочитан метод за лечение на късогледството. При него с помощта на лазер се отпрепарира ламбо от роговицата, след което се отстранява част от роговичната тъкан под ламбото. Накрая ламбото се връща на мястото си. Mетодът е безболезнен, предлага отлични резултати за кратко време (процедурата трае само 15 минути), а възстановяването е бързо. Ефективността и дългосрочната безопасност на метода обаче все още са в процес на изследване.

• Фоторефрактивна кератотомия (Photorefractive keratotomy, PRK) – лазерен лъч се използва за отстраняване на част от външната повърхност на роговицата, след което тя се ремоделира. Интервенцията е по-болезнена и има по-продължителен възстановителен период в сравнение н LASIK–терапията.

• Радиална кератотомия (Radial keratotomy, РК) – След като окото се обезчувстви (анестезира), се изтанява роговицата. Преди време тази операция беше основната при коригиране на късогледството, но сега отстъпи мястото си на по-иновативните техники PRK и LASIK.

• Поставяне на изкуствена леща в окото – този метод се прилага в случаи на изключително висока миопия. Такива случаи не могат толкова лесно да бъдат коригирани с операция на роговицата.

В последните години LASIK и PRK почти изцяло заменят радиалната кератотомия. Най-предпочитаната процедура е LASIK, защото методът е безболезнен, предлага отлични резултати за кратко време, а възстановяването е бързо.

Не всеки може да бъде кандидат за хирургично лечение – човек трябва да отговаря на определени изисквания, които трябва да бъдат разяснени от лекуващия лекар. Лазерните процедури са противопоказани при хора под 21-годишна възраст, защото техните очи не са завършили своето развитие.

Дългосрочните ефекти от лазерните операции са все още неизвестни. Затова нашето мнение е да прибягвате към хирургична интервенция само в случаите, когато носенето на очила или лещи е невъзможно или противопоказано.

Кога да се обърнем към специалист?

Обърнете се към офталмолог в случай, че образът Ви се размива или пък е неясен, размазан, замъглен, когато гледате отдалечени обекти. Задължително се консултирайте с лекар, ако това пречи на вашата работа, училищна дейност или шофиране.
Обърнете се към детски офталмолог, ако:

• детето Ви се оплаква от замъглено зрение

• трудно чете буквите на дъската в училище

• „криви” очите, когато гледа надалеч

• често се оплаква от главоболие

Винаги се уверявайте, че лекарят проверява и двете очи на детето Ви при всеки рутинен медицински преглед. Добре е да се провери остротата на зрението чрез профилактични прегледи, направени на възраст между 3 и 4 години и след постъпване на детето в училище.

Прогноза на късогледството

Очилата и контактните лещи коригират изцяло повечето случаи на късогледство.

Дългосрочните ефекти от лазерната операция на очите са все още под въпрос. Много от пациентите съобщават, че са доволни от резултатите, но трябва да изминат още много години, за да се оценят резултатите и да се направи равносметка, а дотогава експериментът продължава. Повече от 100 000 лазерни процедури на очите се извършват успешно всяка година в Съединените щати. Въпреки това, както и при други хирургически интервенции, трябва да се осъзнаят рисковете и ползите, преди да се предприеме процедурата.

Далекогледството (Хиперметропия)

 

Далекогледството (хиперметропията ) е слабо пречуп¬ваща рефракция (фиг. 1). Фокусът на зрителната ос при нея лежи зад рети¬ната и без да включи своята акомода¬ция хиперметропът не вижда ясно нито наблизо, нито надалеч.

Аномалии

фиг. 1

Хиперметропията може да бъде осе¬ва (при къса предно-задна ос), рефракционна (при слабо пречупващи очни среди), комбинационна (при предно-задна ос и пречупвателна сила на про¬зрачните среди в границите на нормата, но комбинирани така, че фокусът попада зад ретината) и смесена (при къса предно-задна ос и слабо пре¬чупващи очни среди).

По своята степен хиперметропията може да бъде слаба – до 2 диоптъ¬ра, средна – от 2 до 5 диоптъра и силна – над 5 диоптъра.

По своята изява хиперметропията може да бъде:

Явна (манифестна) – измерва се с най-силното (+) стъкло, с което пациентът вижда оптотипите от реда, съответстващ на зрителна острота 1.0.

Скрита (латентна) – хиперметропията, която се коригира чрез на¬прежение на акомодацията.

Тотална (манифестна +латентна).

Най-честите симптоми на далекогледство

При по-високите степени на хиперметропия оплакванията са от не¬ясно виждане надалеч и особено наблизо. При по-ниските степени на хиперметропия оплакванията се появяват при продължителна работа наблизо. Гледаните обекти започват да стават неясни, да се сливат и размазват, появява се болка в очите и челото, провокира се главоболие.

При млади хора с хиперметропия от лека и средна степен зрителната острота е 1.0 поради несъзнателно включване на акомодацията.

При възрастни хора с лека или средна степен хиперметропия зрител¬ната острота започва да се понижава, тъй като все повече от тоталната хиперметропия става явна и състоянието изисква корекция както за бли¬зо, така и за далеч.

Едно от най-честите усложнения при хиперметропия е акомодативната астенопия, която се изразява в тежест и болки в очите, както и главо¬болие при продължителна работа на близо. Дължи се на пренапрежение и умора на цилиарния мускул, който е главен участник в акомодацията.

В ранна детска възраст може да се развие конвергентно съдружно кри-вогледство, което по своя характер е акомодативно.

В по-късна възраст, поради анатомичните особеностина хиперметропичното око (къса предно-задна ос, малка рогови¬ца, относително голяма леща и т.н.) може да се развие закритоъгълна глаукома. След опера¬ция за глаукома или катаракта при високи степени на хипер¬метропия съществува повишен риск от развитие на малигнена глаукома – вид вторична глауко¬ма, която е изключително трудна за лечение. Блефароконюнктивитите са чести при скрита,некоригирана хиперметропия.

Лечение на далекогледство(хиперметропията)

При установена диагноза от лекар-офталмолог за хиперметропия се определят очила за постоянно носене или контактни лещи. При далекогледите хора е необходимо точно изследване на рефракцията, много често с капки (за да се отпусне цилиарния мускул) и корекция на далекогледството с изпъкнали (конвексни) сферични лещи (плюс стъкла). След 40-45-годишна възраст се изписват бифокални стък¬ла, прогресивни стъкла или мултифокални контактни лещи. Микрохирургична интервенция с ексимер-лазер може да бъде алтернатива за ин¬дивиди с по-висока степен хиперметропия във възрастта между 20 и 40години. Бифокалът е обикновена леща с по-малка вмъкната леща или сегмент, което позволява на пациента да фокусира обектите на близо. Този вид леща има две различни предписания в рецептата: горната част е за далечно виждане и по-долният сегмент за близко виждане. Формата на този сегмент определя и различава вида на всеки бифокал един от друг.

Предимства и недостатъци

Предимствата на бифокалните лещи:

Предимства и недостатъци

Предимствата на бифокалните лещи:

• Позволяват на пациента да фокусира обектите на близо и на далеч

• Няма нужда от два отделни чифта очила за близо и за далеч

Основните недостатъци на бифокалните лещи:

• Образът „прескача”, което се дължи на вмъкнатия сегмент. Преходът между зоните за близо и далече т.е. между двете лещи не е плавен, поради което образите на обектите на разделителната линия „прескачат”.

• Някои фокусни зони (разстояния) не се покриват от добавките. Благодарение на това, че има само две фокусни точки, само две разстояния се виждат ясно и чисто. Останалите дистанции остават мъгляви, неясни и нефокусирани.

• Правят пациента да изглежда по-възрастен, тъй като вмъкнатата леща е ясно забележима.

Прогресивни лещи. Повърхността на вътрешността на прогресивните лещи е разработена така, че фокусните разстояния за всяка пресечна точка, където линията на очите при гледане се събира с повърхността на лещата, съответства на дистанцията до точката на фиксиране на обекта. Тези лещи се проектират спрямо всички предписания, което дава възможност на пациентите да виждат ясно и чисто на всички дистанции.

Аномалии

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Прогресивните лещи се проектират основно по следния начин:

• Главна меридиана: Линията, която определя пресичането на повърхнината на лещата с линията „на виждане”. Тя продължава вертикално от зоната за далече до зоната за близо и съответства на конвергенцията на визуалната ос.

• Зона за далече (Far-vision zone): По-горната част на лещата за далечно виждане.

• Зона за далече (Far-vision zone): Преходната зона между зоната за далече и зоната за близо, отговаряща за средните дистанции.

• Зона за близо (Near-vision zone): По-долната част на лещата за близко виждане.

• Периферия (Periphery) : Страничните зони на лещата, където се появяват и известни изкривявания. Това не се отнася за зрението в централната част, но е валидно за зрението в периферията.

Астигматизъм

Всяка от пречупващите среди на окото (роговица, вътреочна течност, леща, стъкловидно тяло) притежава собствен коефициент на пречупване и различно изпъкнали и вдлъбнати гранични повърхности, при което се получава много сложна оптична система. Най-просто, роговицата може да се раздели чрез хоризонтален и вертикален меридиан.При нормални условия съществува слаба разлика в тези две кривини (меридиани). Обикновено вертикалният меридиан е най-силно изпъкнал. Спрямо него хоризонталният меридиан е най-слабо изпъкнал, съответно най-слабо пречупващ – с 0.5-1 диоптъра по-слаб. Когато астигматизмът е от този порядък, той се нарича физиологичен –не дава оплаквания и не се коригира.

Както при късогледите, така и при далекогледите, очи може да се наблюдава астигматизъм. В този случай роговицата не е изцяло кръгла, а по-скоро с формата на топка за ръгби.

Аномалии

различно пречупване в два меридиана при астигматизъм

Аномалии

Ето защо светлинните лъчи се пречупват в 2 отделни точки, нито една от които не е фокусирана върху ретината. Това води до размазани образи както надалеч, така и наблизо. Астигматизмът е състояние, което причинява замъгление на зрението, което може да се дължи не само на неправилната форма на роговицата, но и на неправилната кривина на лещата вътре в окото. Неправилната форма на роговицата или лещата нарушава правилния път на светлината към ретината (чувствителната към светлина повърхност на задната част на окото), което влияе негативно върху изграждането на изображението върху ретината. В резултат зрението се замъглява на всяка дистанция.

Аномалии

Зрение при астигматизъм

Симптоми за астигматизъм

Леката форма на астигматизъм може дори да остане незабелязана. Първият симптом е леко замъглено зрение. Понякога некоригираният астигматизъм може да предизвика главоболие, преумора на очите или да изкриви или замъгли зрението.

Астигматизмът може да бъде определен чрез обстоен очен преглед. Тестът за астигматизъм измерва как окото фокусира лъчите и определя до каква степен се компенсира намалената яснота на зрението.

Прегледът може да включва:

• Зрителна острота.

• Кератометрия.

• Рефракция.

В зависимост от стойностите на астигматизма, очният лекар може да препоръча вида на корекцията му, които коригират астигматизма чрез промяна на пътя на светлината, която попада в окото.

Хората с астигматизъм имат няколко възможности за ясно зрение:

• Очила.

• Контактни лещи.

• Ортокератология.

• Лазерна или друга рефракционна корекция.

Коригиране с очилa

• Очилата са първият избор на хората с астигматизъм. Те се предписват със специални цилиндрични лещи, които да компенсират необходимата корекция. Това осигурява допълнителни диоптри само в специфични меридиани на лещата. Пример за рецепта за астигматизъм за дясното око е Dpt +7.00 Cyl +0.5 Ax 90°. Средната стойност (Cyl +0.5) е диоптърът за астигматизъм така нареченият цилиндър. Ах 90° показва положението (градусите) на поставяне на лещата в рамката, т.е. на какъв градус трябва да бъде завъртяна лешата за да се компенсира изкривяването на образа. Първата стойност +7.00 показва, че рецептата включва и корекция за далекогледство.

Като цяло, еднофокусните лещи са създадени да осигуряват ясно зрение на всички разстояния. Но за хора над 40 годишна възраст с пресбиопия може да са необходими бифокални или прогресивни лещи. Това осигурява различни диоптри в една леща, с която може да се вижда ясно както на далечна, така и на близка дистанция

Аномалии

Коригиране с контактни лещи

За някои контактните лещи са по-добър вариант от очилата, като осигуряват по-ясно зрение и по-широко зрително поле. Но тъй като те се слагат директно върху очите, изискват редовни грижи относно съхранение и почистване.
Меките контактни лещи прилягат на окото и приемат формата му и по тази причина не са препоръчителни при корекция на астигматизъм. Меки сферични контактни лещи са приложими само когато астигматизмът не надвишава 1 диоптър.
Но специалните астигматични меки контактни лещи са способни да осигурят корекция на много видове астигматизъм. Ефективен начин за корекция на астигматизъм с по-високи стойности са твърдите контактни лещи. Причина за това е газопропускливостта, която запазва формата на лещата и по този начин се осигурява ефективно компенсиране на неправилната форма на роговицата и се подобрява зрението на хората с астигматизъм или други рефракционни отклонения.

Коригиране чрез ортокератология
Друг начин за коригиране на астигматизма е чрез модифициране на роговицата така наречената ортокератология. Това е безболезнен и безобиден метод, който включва носенето на серия от специално изработени контактни лещи, които постепенно преоформят кривината на роговицата.
Ортокератология е метод, който включва използването на серия от твърди контактни лещи за промяна на формата на роговицата. Контактните лещи се използват за ограничен период от време, например през нощта, и след това се свалят. Хората с умерени стойности на астигматизъм могат да получат временно ясно зрение без контактни лещи при дневните си занимания. Този метод не води до постоянно подобрение на зрението и ако се прекрати използването на лещите е твърде вероятно зрението да се възвърне в предишното си състояние.

Коригиране чрез лазерна интервенция

Лазерната корекция също е възможност за коригиране на някои видове астигматизъм. Тя променя формата на роговицата чрез премахване на малка част от тъканта. Това се извършва чрез прецизно насочен лазерен лъч върху повърхността на окото. Коригира се чрез промяна на роговицата посредством прецизно насочен лазерен лъч върху повърхността на окото. Две често срещани процедури са photorefractive keratectomy (PRK) и laser in situ keratomileusis (LASIK).

Методът PRK премахва тъкан от повърхността и вътрешния слой на роговицата.Методът LASIK не премахва тъкан от повърхностния слой, а само от вътрешния слой. За да се направи това се срязва участък от горния пласт, като се извива назад и така се разкрива вътрешният пласт. След това се използва лазер за да се отстрани точното количество тъкан от вътрешността на роговицата и когато това приключи частта от външния слой се поставя обратно, за да може да се възстанови. И двата метода позволяват фокусирането на лъчите върху ретината чрез промяна на формата на роговицата.

Астигматизмът е несферична аметропия, т.е. пречупващите повърх¬ности на окото имат нарушена сферичност и представляват отрязък от овоид. Астигматизмът е рефракционна аномалия, при която най-често различните меридиани на роговицата пречупват с различна сила, тъй като роговичната кривина в различните меридиани е различна. При астигматизъм има 2 главни меридиана, перпендикулярно разположени един на друг, съответно с най-силно и най-слабо пречупване. В останалите меридиани силата на рефракцията е междинна. Следователно в астигма¬тичното око има 2 фокуса и няма ясен зрителен образ в нито една точка.

Съществуват няколко вида астигматизъм:

• Прав астигматизъм – вертикалният меридиан е най-силно пречупващ, а хоризонталният – най-слабо. Разликата в пречупвателната им способност е над 1 диоптър;

• Обратен астигматизъм – при него хоризонталният меридиан е по-силно пречупващ от вертикалния;

• Кос астигматизъм – при него водещи са не вертикалният и хоризонталният меридиан, а косите;

• Прост астигматизъм – единият от меридианите е с нормална пречупвателна способност, а другият е с нарушена. Простият астигматизъм може да бъде миопичен (свързан с късогледство) ако меридианът с нарушена рефракционна способност пречупва по-силно. Ако този меридиан е с по-слаба пречупвателна способност (хиперметропичен), налице е прост хиперметропичен (свързан с далекогледство) астигматизъм;

• Сложен астигматизъм – и двата меридиана са с нарушена в различна степен пречупвателна способност;

• Смесен астигматизъм – среща се рядко в медицинската практика. При него единият меридиан е хиперметропичен, а другият – миопичен;

• Правилен астигматизъм – във всички меридиани повърхността на роговицата е част от правилна сфера;

• Неправилен астигматизъм – има нарушение в кривината на роговицата само на някои от меридианите.Наблюдава се при кератоконус, прекарани травми на роговицата или кератиш. които са довели до деформацията й.

Астигматизмът се коригира с цилиндрични стъкла или комбинация от сферични и цилиндрични стъкла. Цилиндричните стъкла представляват отрязък от цилиндри, не пречупват по оста на цилиндъра и коригирайки даден меридиан, те превръщат асферичната рефракция в сферична. Оп¬тичната корекция на астигматизма може да се осъществи с торични меки контактни лещи, с твърди контактни лещи или рефрактивна хирургия. Меки сферични контактни лещи са приложими само когато астигматизмът не надвишава 1 диоптър.

Пресбиопия (старческо далекогледство )

Пресбиопия, още известна като старческо далекогледство или старческо зрение, представлява един закономерен процес, при който след 40-50-годишна възраст човек загубва своята способност да вижда ясно близките обекти. Подобно на появата на бели коси и бръчки, пресбиопията е състояние, причинено от естествените процеси на стареене на тялото.

Аномалии

Първи симптоми на пресбиопия

Първите симптоми (описани по-долу) се появяват обикновено във възрастовия диапазон между 40 и 50 години, а понякога и по-късно. Хора с оптимална зрителна острота (еметропи) развиват първите симптоми на старческо зрение средно на възраст 45 години, като на 50-годишна възраст те обикновено не могат да четат без очила. При хиперметропите (далекогледите хора) това става по-ранно, а при миопите (късогледите хора) пресбиопията настъпва по-късно или изобщо не се проявява.

Всъщност способността да фокусираме близки предмети намалява прогресивно през целия живот – от раждането до дълбока старост.

Механизмът за развитие на пресбиопия

Старческото далекогледство се дължи на намаление на способността на очната леща да променя формата си с напредване на възрастта. Точните механизми за неговото възникване са все още неясни, въпреки че общоприетото мнение е, че се касае за дегенеративен процес, при който лещата на окото губи своята еластичност и поради това не може адекватно да променя своята пречупвателна способност.

Дегенеративните промени в цилиарния мускул, които се натрупват с възрастта, също оказват негативно влияние върху този процес.

Симптоми на пресбиопия

Първият и най-чест симптом на старческото зрение е затруднението при четене на ситен текст в условия на слаба осветеност. Това оплакване се засилва при продължително четене и натоварване на зрителния апарат (особено вечер). Някои хора дори се оплакват, че техните ръце не са „достатъчно дълги”, за да могат да държат на подходящо далечно разстояние четивото. При продължително четене могат да се появи сълзене и по-рядко болка в очите и челото, което да налага прекъсване на взирането в текста.

Пресбиопията както голяма част от другите рафракционни аномалии става много по-малко забележима за човека, когато той се намира на осветено място. Това е резултат от свиването на зеницата в условия на достатъчно светлина.

Лечение на старческото далекогледство

Състоянието подлежи на пълна корекция, но за това е нужно лечението да се провежда от офталмолог след основен преглед.

За пресбиопия се предписват очила или лещи за близка работа, като те трябва да са съобразени с:

• Зрителната острота

• Възрастта

• С наличието на други рефракционни аномалии като късогледство или далекогледство

• С разстоянието, от което иска да върши близка работа

Очилата за корекция на пресбиопия са двойноизпъкнали, с положителен диоптър.

Съществуват и нови хирургични процедури, които са решение за хора, неискащи или неможещи да носят очила или контактни лещи. Такова е имплантирането на акомодативни вътреочни лещи (IOLs).

Начало

Роговица

Роговицата представлява предната, прозрачна част на външната обвивка на окото. Заедно със склерата (бялото на окото),тя служи като бариера срещу различни агенти,които мотат да увредят деликатните компоненти на окото.

Освен защитна функция,роговицата участва и в диоптричния апарат на окото,като пропуска,пречупва и отразява светлинните лъчи.

Роговица

Ако вашата роговица се увреди от заболяване или нараняване,белезите които се образуват могат да пречат на зрението, като блокират или изкривяват светлинните лъчи навлизащи в окото.

Какви са симптомите,когото нещо не е наред с вашата роговица?

Със способността си за бързо възстановяване,роговицата обикновено заздравява след повечето наранявания или заболявания.Когато има дълбоко нараняване на роговицата,възстановителния процес може да е продължителен и е възможно да доведе до множество симптоми включващи:

• Болка

• Замъглено зрение

• Сълзене

• Зачервяване

• Повишена чувствителност към светлина

• Промяна в рефракциятя(пречупвателната сила на окото)

Ако усещате някой от тези симптоми – посетете очен лекар. Те мотаг да са индикация за много по-сериозен проблем изискващ специално лечение.

Какви заболявания мотат да увредят роговицата?

Кератит – възпаление, което понякога възниква след като микроорганизми навлязат в роговицата. Това може да стане при дълбоко нараняване и води до инфекция,възпаление и разязвяване.

По-рядко инфекция може да възникне след увреждане на роговицата от носенето на контактни лещи.

Роговични дистрофии

-това са наследствени,двустранни,невъзпалителни заболявания, които причиняват структурни проблеми с роговицата.

Кератоконус

Това е прогресивно заболяване,при което роговицата изтънява и променя формата си.Първите оплаквания започват около пубертета, обикновено са едностранни и са свързани с нестабилност на рефракцията-честа смяна на очилата, непоносимост към контактните лещи, намаление на зрението. Кератоконусът може да предизвика оток и ръбцуване на роговицата и загуба на зрение. Той често се свързва с различни системни:Синдром на Даун, Търнер, Елерс-Данлос, Марфан, атопия, пролапс на митралната клапа и очни заболявания: Вернален конюнктивит, Ретинопатия на недоносените, Пигментна ретинопатия.

От начало това състояние се коригира с очила или меки контактни лещи. С Ппрогресията на заболяването се налага носене на твърди контактни лещи или роговична трансплантация.

Сравнително нова методика при лечението на кератоконуса е т.нар.”cross-linking”. Той представлява свързване на колагеновите фибрили на роговицата с вит.В12 и облъчване с ултравиолетова светлина.

• Други роговични дистрофии са : Гратуларна дистрофия, Латисова дистрофия, Макуларна дистрофия, Корнея гутата, Дистрофия тип Фукс. Лечението зависи от стадия на заболяването и включва – мехлеми, меки контактни лещи, роговична трансплантация.

Възможно ли е премахване на диоптрите с лазер?

• Основна пречупвателна сила в целия оптичен апарат на окото има роговицата, което предполага, че рефрактивната хирургия за промяна на роговичното пречупване би имала най-голям успех.

• Фоторефрактивна кератектомия. Това е първият метод за премахване на късогледство. Лазерът използван за рефрактивна хирургия, се нарича ексимерен и има свойството да изпарява тъканта с много голяма прецизност. При фоторефрактивната кератектомиялазерът изпарява част от тъканта на повърхността на роговицата с цел да ”стругова” необходимата корекционна леща в тъканта.

• LASIK-при тази методика вместо да се работи на повърхността се прави малко капаче и лазерът се прилага в средната хчаст на роговицата.

• LASEK.При тази техника ламбото е много тънко и се състои само от епителни клетки,алазерът се прилага само в повърхностните слоеве на роговицата.

Как се диагностицират роговичните заболявания?

Тези заболявания могат да се диагностицират само от очен лекар със специална апаратура.

Могат ли да се превенцират роговичните заболявания?

Инфекциозните заболявания на роговицата причинени от бактерии,вируси или гъбички могат да бъдат предотвратени,като пазите окото от нараняване и избягвате споделянето на разтвор за контактни лещи и капки за очи с хора с някаква очна или извъночна инфекция. Въпреки, че роговични заболявания в резултат на наследствени фактори, като дистрофиите не могат да бъдат превенцирани, зрението може да бъде опазено чрез ранно установяване и лечение.

Начало

Ретинопатия

 

Какво е ретинопатия на недоносеното?

Ретинопатията на недоносеното е очно заболяване, което има потенциал за сериозно нарушаване на зрителните функции на двете очи. То засяга недоносени деца с тегло около 1250 грама или по-малко, които са родени преди 31 гестационна седмица. Изразява се в разрастване и разпространение на незрели кръвоносни съдове на повърхността на ретината (най-вътрешната обвивка на окото). Тези незрели кръвоносни съдове са непълноценни, в резултат на което през тяхната стена изтичат кръвни елементи, впоследствие прораства съединителна тъкан като в крайна сметка се развива отлепване на ретината.

Какво причинява ретинопатия на недоносеното?

Основните рискови фактори за развитие на ретинопатия на недоносеното са степента на недоносеност и ниското тегло при раждане. Допълнително значение имат ексцесивната кислородотерапия, анемията, кръвопреливането, респираторните нарушения, инфекциите както и различните нарушения в цялосното състояние и развитие на детето.

Колко стадия има ретинопатията на недоносеното?

Според международната класификация за ретинопатия на недоносеното заболяването има 5 стадия:

  • Стадии I Плоска демаркационна линия
  • Стадии II Гребеновидно надигната демаркационна линия-вал
  • Стадии III Абнормални кръвоносни съдове и фиброваскуларни пролиферации
  • Стадии IV Частично отлепване на ретината
    • А. Отлепване на ретината без обхващане на макаулната зона
    • Б. Отлепване на ретината с обхващане на макаулната зона
  • Стадии V Тотално фуниевидно отлепване на ретината

Какви са методите за лечение на заболяването?

В първите два стадия на заболяването не се предприема лечение, а само наблюдение през две седмици като се смята, че ще се развие самостоятелна регресия. При налична ретинопатия на недоносеното в трети стадии се извършва лазерна фотокоагулация или криотерапия на засегнатите части от ретината като тези процедури могат да се повторят след две седмици ако резултатите не са задоволителни. Последните степени на заболяването подлежат на хирургично лечение като прогнозата в такива случаи не е благоприятна.

Ретина

Критерии за провеждане на скрининг:

  • 1. Тегло при раждане под 1250 грама
  • 2. Раждане преди 31 гестационна седмица на бременноста

Методи за провеждане на скрининг:

  • 1. Индиректна офталмоскопия при широка зеница
  • 2. Широкоъгълна снимка на очното дъно извършена с RETCAM

Начало

ОТЛЕПВАНЕ НА РЕТИНАТА

 

Какво е отлепване на ретината и разкъсване на ретината?

Ретина

Ретината е тънък слой от светлочувствителни клетки и нервни влакна, която покрива задната вътрешна повърхност на окото. Тя е съставена от 10 слоя клетки. Най отвън се намира пигментният слой, който участва в метаболизма на останалите слоеве на ретината и играе ролята на тъмна завеса. Под него се намират останалите 9 слоя клетки, които възприемат светлинните дразнения, извършват първична обработка на информацията и я предават чрез зрителният нерв на мозък.

Отлепването на ретината се осъществява между пигментният слой и останалите и части. Между тези два слоя няма плътна връзка. Стъкловидното тяло, което е подобно на гел материя е прикрепено към ретината в задната част на окото. При промяна на формата си, може да издърпа част от ретината със себе си и да предизвика нейното разкъсване. При навлизане на стъкловидно тяло през това разкъсване може да се отлепи голям участък от нея.

Кои са рисковите фактори?

С възрастта рискът от отлепване и разкъсване на ретината се увеличава. Стъкловидното тяло се уплътнява. Това е нормален процес, който обикновено не предизвиква увреждане на ретината, но комбинацията с възпаление или късогледство (миопия) може да предизвика издърпване на стъкловидното тяло и отлепване на ретината.

Наблюдава се повишен риск в следните случаи: Предшестваща операция на окото; След травма на окото; При фамилна анамнеза за заболявания на ретината; Диабет.

Какви са причините?

Регматогенно – най-честият тип. Дължи се на разкъсване на ретината, което позволява стъкловидното тяло да премине зад нея. Ексудативно- дължи се на изтичане на изтичане на течност зад ретината без разкъсване на ретината. Тракционно- дължи се на дърпане на ретината, обикновено от съединителна тъкан , откъм вътрешността на окото.

Какви са симптомите на отлепване и разкъсване на ретината?

Някои от по- често срещаните симптоми са:

Тъмни петна; Отпадане на зрителното поле; Мътнини; Замъглено зрение; Неясни линии; Светкавици.

Мътнините са нормално явление при стареенето на окото и не са задължително свързани с отлепване на ретината. Въпреки това, внезапната поява на мътнини е признак за евентуално отлепване на ретината. Ако подозирате, че имате проблем, трябва незабавно да посетите вашия офталмолог.

Ретина

Каква е най- добрата защита срещу отлепване и разкъсване на ретината?

Най- добрата защита е осведомеността: Да знаете тревожните симптоми за отлепване на ретината. Да потърсите незабавна помощ ако подозирате тези симптоми. Редовно да посещавате офталмолог ако имате късогледство или анамнеза за заболявания на ретината. Винаги да носите предпазни средства по време на спорт и други опасни занимания.

Как се диагностицира отлепване и разкъсване на ретината?

Офталмологът използва контактна увеличителна леща, тесен сноп светлина или ултразвук, за да диагностицира отлепване или разкъсване на ретината.

Какви лечебни методи са възможни при отлепване на ретината и разкъсване на ретината?

Ако незабавно се приложи необходимото лечение при разкъсване на ретината, може да се предотврати последващо отлепване на ретината.

Лазерна фотокоагулация

- може да възстанови малки разкъсвания на ретината. Лазерът прaви малки изгаряния около ръбовете на разкъсването, предизвикващи образуване на съединителна тъкан. Тази тъкан запечатва ръбовете на разкъсването и предпазва от навлизане на течност зад ретината и отлепването й. Лазерната хирургия на окото не изисква извършването на разрез и предизвиква по- малка увреда на околните тъкани.

Ретина

Хирургично

- два вида интервенции: външна с поставяне на серклажна пломба и витректомия с инжектиране на течен силикон.

Ако отлепването на ретината се открие рано, в 85% от случаите може да се очаква възстановяване. Около 40% от пациентите, при които е възстановено отлепването имат отлично зрение. Останалите 60% имат различно по степен намалено зрение. Намаленото зрение зависи също от времето през което ретината е била отлепена и от количеството образувана съединителна тъкан. Ако възстановяването на отлепване на ретината е неуспешно може да загубите зрение на това око.

Начало